В е ч н о с т
вечност
ти идваш като сладък сън
като неопетнено щастие
нечакано
немолено
високо
развързваш случаи заплетени
олекотяваш сложни мисли
осмисляш чувства нерешителни
смесваш радостта
със болка и мечти
неусетно
и без съпротива
изливаш хармоничната спирала
в порочен кръг поемащ
като метална сплав неумолима
гъстотечна
непенлива
като полустудена лава
безмилостно пронизваща
но още тлееща
със този мраз
който гори от самота
или само сякаш
фибрите затоплила
обгръщаш ни
пречистваш
и ни напомняш
за средата
златото
за попрището
и живота
вечност
не те наричам смърт
защото не напомняш ми
за нея
познавам я
не е сестра
дори роднина даже
от там дойдох
и търся тебе
вечност
облечени
в желаното безумие
меко потъваме
в небитието
и преставаме
да бъдем
вечност
само героите спокойно
те приемат със усмивка
чар, отново
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
разчупи тишината!
