Oct 5, 2019, 1:17 PM

В една от многото раздели...

  Poetry » Love
599 0 0

 

В една от многото раздели...

 

Крещяха „будните закани“

отвън в нощта със жад за стръв...

А устните ни бяха рани –

до кръв прехапани... До кръв!...

 

Дано да удържим със болката

очите да не просълзят –

с напиращ да избликне в толкова

спонтанна сила „водопад“...

 

... Несръчно струни на китара –

подрънна някой издалек...

Изписка нейде жива твар,

но беше може би – човек?

 

... А после, вече като спомен,

за нереалност, за луна:

нахлу тържествен стон отронен –

от прилепната тишина!...

 

Едно Предчувствие: „спасено“

от жарата във пепелта

ни близва с пламъче червено

в разсвета чуден утринта,

 

когато в път ще ме огрее

последната в нощта звезда

и вечно ще ми сочи: де́ е –

обратно Пътят към дома,

 

че моят дом не е в Безкрая,

а във семейното гнездо́

и всеки „Край“ или́ „Начало“ –

факти́чески са все едно́...

 

... Но ето: вече се изнизва

разтърсвана от страст нощта,

утихва утринно и бриза...

... Дели ни пътната врата:

 

– подай с прехапаните устни

и „полунощните“ мечти

сега и отпусни се...

Чуваш ли?...

... Ти отпусни се, не плачи!...

 

05.10.2019.

Едно време в Океана

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...