В една от многото раздели...
Крещяха „будните закани“
отвън в нощта със жад за стръв...
А устните ни бяха рани –
до кръв прехапани... До кръв!...
Дано да удържим със болката
очите да не просълзят –
с напиращ да избликне в толкова
спонтанна сила „водопад“...
... Несръчно струни на китара –
подрънна някой издалек...
Изписка нейде жива твар, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up