Apr 30, 2020, 12:40 PM
В едно случайно утро...
Смалих се и прегърбих си душата.
И за любов не смея да си спомням.
Зъл вятър вътре в мен сега се мята
Там, в ехото му, ставам по-виновен.
Трепери болно сгърченото време.
Не съществува лековитата отвара.
Разбитото сърце не търси стреме
и няма как да вярва в нова вяра.
Един самотен остров е небето.
Летя, но няма пак да го достигна.
Вечерните копита на конете
отнасят в залез сетните години...
Когато и последната звездица,
предала ме потъне в светлината
на утрото, отронено в зеница,
ще се прелея в чезнещия вятър.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Запомнящ се, силен финал и силен стих!
Лирическия разкрива най - съкровените си чувства.
Тъга, нежност и вярата, че "последната звездица" ще
продължи да свети за да му покаже пътя на надеждата...
"В едно случайно утро..."
Това е моят прочит на стиха ти, Младен! Поздравления! -
Младене, не трябваше да ме споменаваш! Намесата ми е толкова малка и не е мужно да се изтъква! А ти си го направил в толкова официална форма, че ме смути.
Честит празник, приятелю!🍀 -
Поезия, която докосва, вълнува, извисява...
-
Рони се болка от всеки стих...
Другото е вече казано.
Поздравления, Младен! -
Е, много красиво пишеш....Много нюанси сиво, но красиво...
-
Една особена поетична болезненост прозвучава в смаляващите се очаквания, в душевното сгърбване или по-скоро похабяване от ненадейните предателствата на любовта. Вътрешният агресор предизвиква скръбта на виновността, която дави обезвереното сърце и през която времето, видимо и безкомпромисно скъсява дистанцията на битието. Небето е представено като самотен остров, който съществува единствено, за да потвърди самотата на човека, освободен от вярата във райските въжделения и така изоставен, изчезващ подобно полъх на вятър.
-
Благодаря на всички за прекрасните коментари и за Любими. Дълбоко съм трогнат от вниманието ви, колеги по перо и приятели! Бог да ви дава здраве и да ви вдъхновява за ново творчество!
-
“Когато и последната звездица,
предала ме потъне в светлината
на утрото, отронено в зеница,
ще се прелея в чезнещия вятър.”
Много дълбоко, до сълзи на душата ми, ме докосна Младене! Приеми моите искрени поздрави! -
"Вечерните копита на конете
отнасят в залез сетните години..."
Поздрави и от мен, красива поезия! -
От първия стих хваща с мисълта си.
-
С пастирката на светулки....
-
Толкова много Поезия има тук! Висококаратна, въздействаща, ослепително хубава и обогатяваща душата!
Благодаря за словесното удоволствие, Младене! ☀️ -
"Трепери болно сгърченото време.Не съществува лековитата отвара.Разбитото сърце не търси стреме и няма как да вярва в нова вяра." Сърцето е в капана на отчаянието, "самотен остров е небето"! Прекрасни стихове, въздействащи и много тъжни! Поздравления!
-
Много красиво!
-
Красиво, но тъжно, тъжно... Много красиво намиране на любовта сред вятъра. Тя е там - винаги, когато я потърсим. В сърцата, душите, ние сме изтъкани от любов. Интересно е как пътят тук е описан като едно приключение - опит да достигнем отново себе си, при това успешен. Въпросът е дали ще бъдем сами или с някой друг? Стихотворението сякаш не уточнява това, а задава въпрос, може би дори се надява. Устояват ли двама на вятъра... Ако се обичат, винаги ще устоят. Лечебна и търсеща поезия си намерих тук...
-
!! Хубаво.
"Трепери болно сгърченото време.
Не съществува лековитата отвара." -
“Един самотен остров е небето.
Летя, но няма пак да го достигна. „
Много ми хареса, тежки редове ... 🌼🌹🌸
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поезия, която неизменно докосва сетивата на читателя, достигнала до най-интимното кътче и възкръснала от пепелта.
Поздравления за естетичната наслада, която ми донесе този стих, Приятелю!