Apr 28, 2011, 11:48 AM

В G minor

  Poetry » Other
1.1K 0 7

аз и Чарлз

имаме няколко общи познати

които ни харесват и двамата

понякога

с които никога не пием бира

не четем стари вестници

дори не слушаме Моцарт заедно не

аз и Чарлз

понякога се срещаме в дъното на тъмен бар

пием заедно евтино вино

той пуши

аз спрях цигарите преди година и половина

той ми  разказва винаги

за жени които не познавам

болници и пиячка

аз си мълча

и пресмятам кардиографията

на някакво езеро

три неизпити чаши вода  фокача

и синя птица

която непременно излиза след полунощ

понякога си говорим с него

за овладяването на времето

печеливши коне и хубави задници

концерт за пиано с нулева стойност

дъжд който винаги имаме

G минор

където се разминаваме достатъчно бързо

преди да влезе единствената изпълнителка на главна роля

онази кучка от ада

и умре подобаващо драматично

разбирам те Ханк

така добре те разбирам -  казвам всеки път

когато свърши шибаната симфония

и завъртам главата си наляво

в пристъп на смугла сантименталност и чадър

аз и Чарлз

се обичаме понякога

но това е друга история

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имах удоволствието да го чуя, рецитирано от авторката - прекрасно, прекрасна !!! Почитател съм на dressy от толкова годинки, а чак сега връзвам с лицето )
  • Ах,Зори!
    С нетърпение очаквам "другата история"!Дано включиш и темата за готиния задник...на Чарлз ?
  • !
  • Не съм привърженик на белия стих, но този определено ме завладя.
    Поздрав, Зорница!
  • и аз така с Чарлз...само дето Ханк си нямам...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...