В годината на Бика... по Велочес
Колко нелепости ни принуждава прекомерната страст да говорим, за да кажем
нещо ново.
Волтер
След шумните празници,
фойерверки,
шампанско и смях...
новият житейски маратон
влезе
в годината на Бика.
Като пъзел подреден.
Ден по ден.
От януари до декември.
В годината на този Бик,
знам кога и точно за какво,
без да мислиш,
ще си тръгнеш.
А аз ще си вечерям,
с последните жестоки думи.
Да забравя... може би,
ще се науча да си пийвам.
Водка,
светъл ром,
кюрасо Triple sac
с
вишна за коктейли.
Трябва...
(пишат ми звездите),
да инвестирам чувствата си
в някой друг.
Казват, лятото
за любов...
е било подходящо.
На сигурното ще заложа
този път.
Ще му завържа мислите,
сърцето,
защото досега
все на мен дефектното
се пада.
През септември
ще се опита оня луд
жестоко
да се влюби в мене.
Ще пием чай. Ще вехнем по луни.
Готов ще бъде да ми се врече
и да ми подари
на баба си
(наследствена)
халката...
Новото... забравено е старо.
Не мога лесно да те
изгоря в мен...
Или
да те смачкам,
като лист хартия.
Защото... всъщност,
(знаеш си, защо).
Вещаят ми звездите да
търпя.
Да съм смирена и угодна Богу.
(Как ще стане
и аз не знам),
като
танцува
джайв
самотно и побъркано сърцето?
Я се успокой, сърце!
Дишай си нормално!
Баста на годината и на Бика.
Той е тук. За мене е,
„Il Mistero Dell' Amore"
на Бочели.
© Веска Алексиева All rights reserved.
