В гръб
Под кожата дебела, на злобаря,
навярно има осми слой – от лой.
Като латерна мъдрости повтаря,
в гласа си влюбен до полуда той.
И толкова е хлъзгаво, край него -
как прав успява да се задържи?
Комар досаден, но със слонско его,
подхранвано с интриги и лъжи.
Медалите раздава – все от тиква,
понякога дори е и готов,
да си повярва – мъдрост го подтиква
всемирен порив искрен за любов.
Добре, де, как помията яде се,
дори в копаня златна да е тя?
Горкият май случайно го отнесе –
на лудата в квартала налетя.
Тя има десет котета и куче,
и гълъби и в двете си очи.
Случайно ли на пътя му се случи?
Послушайте – латерната мълчи.
И не, че той поука ще си вземе,
защото прекалено май е тъп.
Продукт прогнил на смутното си време,
да можеше пронизал би я. В гръб.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
