В харема
- Какво ще кажеш, Гюлбеяз,
ще бъда ли при него аз?
- О, мила моя, Емине...
Ти забрави! Ще кажа " не " !
- Защо говориш тъй, аман!
Пламтя за нашия султан!
- Пламти, горкичка, ти пламти!
Реда ти мина, ах, прости!
- А теб нима ще те повтори!
За теб врата не ще отвори!
- И нищо де! Не вдигам шум!
Похапвам си сега локум!
- И аз желая, но не смея!
Ще взема да надебелея!
- И баклавичката я бива!
Похапвам сладичко щастлива!
- Не мога да те гледам, ах...
Пред мене виждам сякаш грях!
- Я стига хленчи, Емине!
Шербетче си пийни поне!
- Боя се, знаеш, Гюлбеяз!
Водичка пийвам само аз!
- Охоо... халвичка даже има!
От слънчоглед ми е любима!
- Но стига, моля те, аман!
По- лоша си и от шейтан!
- Добре де, все до мен стоиш!
При другите хич не вървиш!
- Аллах свидетел ми е ти,
другарка си ми отпреди!
- Евнухът идва... и оглежда...
и новичка една отвежда!
- Надеждата ми пак угасна!
Какво, че вън Луна е ясна!
- Мечтай си във леглото няма
и може би и във хамама!
- Веднъж да бъдеш с мъж в сарая
и после нищичко до края!
- Съдбата ни била такава...
Едничко ядене остава!
- Я дай тавата с баклавата!
Шербет подай ми и халвата!
- Добре де, ето ги, не крия!
Пред теб са те, не съм пинтия!
- Локума би ли ми подала!
И от халвата също бяла!
- Какво ти става, аркадаш? *
Не се тъпчи така... яваш... **
* аркадаш ( тур ) - приятел, приятелка
** яваш ( тур - полека
© Асенчо Грудев All rights reserved.
