В името на любовта
"В името на розата", неуморно те търся
и пепелта розовее във споменни пръсти,
от които сипе се на капки смях бисерен
на грижовно спасителна, бяла месечина,
кацваща тихо, със сиротно присъствие
и с око немигащо на видения, разравяли
жар отпреди, на кървяща, прераждана рана
и жадно очакваща, незаключена вратня...
В името на прозата, неуклонно се кръстя
с думи железни, паднали, чакани на място,
като отдих на собствен, спасителен остров,
където кацат сиротни, оклюмани врани,
в тихата си фантомност, измамно нетрайна,
както роса, покриваща сутринна паяжина,
а думи камбанни отекват, от въздуха носени,
както закъсняла любов, от вятър догонена...
и пепелта розовее във споменни пръсти,
от които сипе се на капки смях бисерен
на грижовно спасителна, бяла месечина,
кацваща тихо, със сиротно присъствие
и с око немигащо на видения, разравяли
жар отпреди, на кървяща, прераждана рана
и жадно очакваща, незаключена вратня...
В името на прозата, неуклонно се кръстя
с думи железни, паднали, чакани на място,
като отдих на собствен, спасителен остров,
където кацат сиротни, оклюмани врани,
в тихата си фантомност, измамно нетрайна,
както роса, покриваща сутринна паяжина,
а думи камбанни отекват, от въздуха носени,
както закъсняла любов, от вятър догонена...
© Мариола Томова All rights reserved.
