Jul 18, 2006, 8:10 PM

В името на мира!

  Poetry
916 0 8
Неспокойният свят е в монитора.
Войната се случва някъде .
През екраните виждам писъка,
зад екраните ,през екраните.
Ръмжи светът под небе пясъчно,
крещи вятърът бягащ от хаоса.
Залязва слънцето над пустините,
свършва времето ми мониторно.
Утре тръгвам,-
Готов съм за пясъка.
Готов съм да стрелям,
да режа гърла.
Научен съм да се справям със всякакви,-
да убивам, в името на мира!
Те ни казаха:
-Убивайте в името на мира!
Дойде при мен и ми каза:
-Убивай в името на мира!
Мирът се нуждае от кръв!
И всички повтаряхме,
крещяхме клетвата:
-Ще убивам в името на мира!
Мирът се нуждае от смърт!
И всемирът повтори след нас:
-Всичко днес се нуждае от кръв...
Ето, тръгвам!
Марширувам под знамето.
И потръпва пръстта под краката ми!
Аз съм сила,убиец на зло!
Аз съм младият
войн на мира!
Ще ме видиш в монитора!
Само гледай.
Ще чуеш автомата ми кашлящ.
Ще ме видиш под зелената каска.
И ще знаеш,че това е синът ти...
Вече тръгвам!
Довиждане, мамо!
...
И зеленият свят е в монитора.
Войната се случва някъде .
Войната пречупва някого,
зад екраните ,през екраните...
Във екрана - димящи конвои.
Във екрана - зелени войници.
Във екрана ухилени политици,-
в името на мира, убиват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много, много силен стих!
  • Много силен ставаш, все по-силен с всеки стих. Браво, Ханк!
  • !!!
    Много са сложни нещата при Войната, Ханк, много...
    ... но агресора е винаги с подсъзнателен страх и вяра в отплатата...
    ...
    Браво за стихът!
  • Благодаря ви!!!Злати,Дани, политиците рядко четат!Пък и защо ли не жалая те да четат нищо от това,което се опитвам да пиша!На тях подобни текстове и думи не им говорят нищо!Хенри
  • Аз просто нямам думи вече за теб!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...