ТЯ: От себе си, о отче, аз се плаша!

                              Отдавна искам нещо да ви кажа!

СВЕЩЕНИКЪТ: Кажете, дъще! Тук съм, в този час!

                              На изповед, пред мене, дайте глас!

                       ТЯ: Желая мъжки дрехи да обличам

                              и мръсни думи тайничко изричам!

СВЕЩЕНИКЪТ: В това не виждам, мила, много злото,

                              не го ли правиш ти пред обществото!

                      ТЯ: И как ли този порив в мен открих?

                             И мъжки дрехи даже си уших!

СВЕЩЕНИКЪТ: За карнавала с маски ли са те?

                              И аз държа се там като дете!

                       ТЯ: За карнавала с маски те не са,

                              а жарката любов да поднеса

                              на моята любима, нежна фея

                              и в този миг си мисля аз за нея!

СВЕЩЕНИКЪТ: И аз по приказките се увличам!

                              Героите добрички, знам, обичам!

                       ТЯ: Наистина ли, отче? Идва тя

                              във вторник срещу сряда, през нощта!

                              Прекрасна е... и млада е... блести...

                              Очите й сияйни са мечти!

СВЕЩЕНИКЪТ: А приказки разказва ли ти тя?

                              Танцува ли вълшебно сред цветя?

                       ТЯ: Ах, приказки най- чудни ми разказва!

                              Каквото си поискам, не отказва!

                              Тя сяда в скута ми и ме прегръща,

                              на моите целувчици отвръща!

                              Аз хващам я със двете си ръце,

                              по лекичка е сякаш от перце!

                              Полагам я на мекото легло

                              и свалям цялото й облекло!

                              Пред мен е голичка като сърничка!

                              Сърцето й трепти, същинска птичка!

СВЕЩЕНИКЪТ: О, не!!! О, не!!! Веднага престани!

                               И храма Божи, моля, напусни!

                               Не фея е това, а дявол зъл,

                               със страсти неприлични е дошъл!

                       ТЯ: Така ли е, наистина? Простете!

                              Ах, отче, моля ви! Не ме съдете!

                              Щом виждате сега в това порока,

                              без помощта ви искрена не мога!

                              Елате сам и сам се уверете!

                              Във вторник вечер светло ме спасете! ( излиза )

СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да откажа! Ще съм там.

                              Спасявам аз души от адски плам.  ( излиза )