В изповедалнята - 9
The work is not suitable for people under 18 years of age.
ТЯ: От себе си, о отче, аз се плаша!
Отдавна искам нещо да ви кажа!
СВЕЩЕНИКЪТ: Кажете, дъще! Тук съм, в този час!
На изповед, пред мене, дайте глас!
ТЯ: Желая мъжки дрехи да обличам
и мръсни думи тайничко изричам!
СВЕЩЕНИКЪТ: В това не виждам, мила, много злото,
не го ли правиш ти пред обществото!
ТЯ: И как ли този порив в мен открих?
И мъжки дрехи даже си уших!
СВЕЩЕНИКЪТ: За карнавала с маски ли са те?
И аз държа се там като дете!
ТЯ: За карнавала с маски те не са,
а жарката любов да поднеса
на моята любима, нежна фея
и в този миг си мисля аз за нея!
СВЕЩЕНИКЪТ: И аз по приказките се увличам!
Героите добрички, знам, обичам!
ТЯ: Наистина ли, отче? Идва тя
във вторник срещу сряда, през нощта!
Прекрасна е... и млада е... блести...
Очите й сияйни са мечти!
СВЕЩЕНИКЪТ: А приказки разказва ли ти тя?
Танцува ли вълшебно сред цветя?
ТЯ: Ах, приказки най- чудни ми разказва!
Каквото си поискам, не отказва!
Тя сяда в скута ми и ме прегръща,
на моите целувчици отвръща!
Аз хващам я със двете си ръце,
по лекичка е сякаш от перце!
Полагам я на мекото легло
и свалям цялото й облекло!
Пред мен е голичка като сърничка!
Сърцето й трепти, същинска птичка!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, не!!! О, не!!! Веднага престани!
И храма Божи, моля, напусни!
Не фея е това, а дявол зъл,
със страсти неприлични е дошъл!
ТЯ: Така ли е, наистина? Простете!
Ах, отче, моля ви! Не ме съдете!
Щом виждате сега в това порока,
без помощта ви искрена не мога!
Елате сам и сам се уверете!
Във вторник вечер светло ме спасете! ( излиза )
СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да откажа! Ще съм там.
Спасявам аз души от адски плам. ( излиза )
© Асенчо Грудев All rights reserved.
