В живота е така...
Живееш днес, а утре те няма.
Днес си човек, а утре си бреме.
Това е светът, в който всеки ближе
своите рани.
Аз съм тук.
Аз съм малката точка в голямата книга.
И все пак всяка буква е важна,
за да се стине до края.
Ти стоиш пред мен и
пушиш, подвластен на своята ярост.
Но чуй ме, в живота е така.
Днес един се смее,
утре друг ще плаче.
Но ти недей да палиш
клечката кибрит, още не.
Почакай щом мрак проникне
във кръвта ти и усетиш онзи студ.
Виж, там някой тича.
Гони своята съдба.
Стъпките отекват,
загубва се, изчезва.
Днес вървя по пътя свой
и виждам пътен знак.
Накъде ли ще ме отведе?
В живота е така.
Живееш днес, а утре те няма.
Днес си човек, а утре си бреме.
© Деница Йорданова All rights reserved.
