В живота му - сълзите и скръбта,
на масата до него все празнуват,
тровят го със своята злина
и душата му завинаги погубват.
Пък той, нали е домакин,
не може свойте гости да изгони,
затова се прави на щастлив
до гозбите от вечните неволи.
Накрая се прегръща със скръбта,
но не в екстаз, от мъка заридава,
докосва и ръката със сълза,
а тя в ехидния си смях го унижава.
© Ивето All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
