В какво се превръщат мечтите...
В какво се превръщат мечтите, щом угаснат -
в черна дупка... в счупени криле,
в болка, безнадеждност, самота и крясък,
във заключено зад покриви небе?
Колко път ще минем, за да осъзнаем,
че пораснали сме вече безвъзвратно,
че загубили сме картата на детството си и не знаем
пътя, който може да ни отведе обратно?
Остава ли в сърцата къс небе,
където пак да вкусим свободата,
където във кръга от мен и тебе
да няма тази болка по средата?
В какво се превръщат, щом угаснат мечтите
- в лъжи, илюзии, изгубен идеал?
... А остават ли отворени очите,
щом във душата вече всичко е заспало...?
© Инна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не вярвам
-
Замислящ стих!
Поздрав,милааа! -
Много хубаво!!!
-
Не губи мечтите,измисли си други и продължи!
Браво за стиха! -
Не замисляй много, Инче!
Просто, мечтай!
Поздрави за стиха!
-
След всяка мечта идва нова и по-хубава от предишната така,че въпреки всичко-МЕЧТАИ!!!
-
Да ,така е,Галя,успяват за щастие
Но това съм го писала по повод на угаснали мечти на двама души,които вече не са зедно и вече отдавна не са деца
Поздрав! -
Замислям се днес като те чета.
-
МмммммммммДа,децата са чисти,неподправени и истински мечтатели,но........и някои възрстни успяват да запазят детското в себе си.Именно те са истински БОГАТИ
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А ти... не ги губи никога!
Поздрави!