В какво се превръщат мечтите (На Тед)
Обичам те.
Просто затвори очи.
Отпусни глава назад.
Пътувай във ума си.
Единственото, което
трябва да направиш,
е да си представяш...
че рисуваш...
Ще го направим заедно.
Онези, твоите любими
картини... С вълшебните бои.
Платната, оживели
от цветовете.
Пурпурното дърво от съня ти.
Рисувай цветята, тревата
и листата. В игривите жълто
и червено, лепнещи по вятъра.
Нарисувай нашето езеро.
Едно момиче и едно момче.
Нашата любов. Но без четка.
Тя е винаги там. Като статив,
който крепи мечтите ни...
Магията, заложена във нас,
няма да спре просто така.
Рисувай цялата
красота на този свят.
Знай, че ти си част от нея.
Надникни във себе си.
Виж страха си.
Вкопчил се е в студените
нюанси на буреносното
синьо и безцветното черно.
Къде пропадна?
Какъв е този ад?
Какво съм аз за теб?
Не отговаряй. Долавям мислите ти.
Светът те промени.
Светът иска да те смачка.
Но има нещо по-силно от
жестокостта.
Любовта ни...
Нека я скрием на сигурно,
като съкровище.
Ти решаваш кое е истина.
Ти страдаш.
Изчезваш малко по малко.
Чувстваш се сам
в море от лица. Това ли е твоят образ?
Не се измъчвай.
Не се наказвай.
Това е твоят живот.
Нашият.
Представи си живота ти без мен.
... Не, не искам...
Винаги ще бъда до теб.
Отвори очи. Огледай се.
Аз съм тук.
За теб. Не съм ли това, което мечтаеш?
Не се отказвай от мен.
Направи го на инат.
Аз съм никоя без теб.
В мечтите си можеш да бъдеш силен,
ако го поискаш.
Не се предавай.
Спомни си.
Истински ценно е трудно
постижимото. Просто не се
предавай. Вярвай в нас. Бори се.
Щом сме двама - сме силни.
Този страх по-силен ли е от теб?
Знам, че не съм
най-добрия човек на света,
но може да съм
най-добрата за теб.
Исках да съм силна
и за двама ни.
Прикриваш очите си
с черна превръзка...
Как мечтаеш до отсрещния ъгъл,
когато знаеш, че целият свят
е пред мечтите ти?
Искам един ден да се прежалиш,
да забравиш всички съмнения.
И да повярваш.
Да сме едно цяло... като какавида.
И всичко в нас
да си пасва плътно,
без нужда от лепило.
Толкова го искаш, а не смееш
да се бориш.
Всеки би предпочел Ада
пред Рая, за да бъде с теб.
Искам просто да остареем заедно.
Как мечтая
да се любим на някой балкон,
гледащ към моста на въздишките.
Да посетя Стената на плача...
да си пожелая
в едно листче
никога да не те изгубя.
Толкова неща ни предстоят.
Не искам да ги пропусна.
Толкова усмивки,
целувки,
песни,
книги...
спорове...
Игри на гол покер.
Хах, значи все още мога
да те усмихна...
Не. Разхлабеният край не разплита възела,
а вплита много нови.
Ще заздравим всичко отмаляло.
В дъждовна нощ следиш ли
по прозореца и виждаш ли
в капките нас двамата
как живот след живот
се догонваме?
Усещам топлотата ти,
мога да те докосвам, да те целувам...
Това усещане
ще може да се сравни единствено
с полета на птиците.
И тогава ти ще погледнеш
на себе си от птичи поглед.
Виждаш ли колко крехко
и нежно създание
си в моите ръце?
В какво се превръщат
мечтите ми без теб...?
Корабокрушение...
© Нежното Ласо All rights reserved.
