В какво се превърнах
Погледни ме,
дори аз не знам в
какво се превръщам.
Погледни, кръвясалите ми
от плач очи. Сякаш вече не
живея, а просто съществувам!
Казват, че съм силна,
че рядко плача, рядко чувствам!
Убиваш едно сърце,
сърце, което вече няма дъх,
което вече спира!
Разчупва се със всеки измитал ден,
разпръсква се на хиляди парчета.
Любовта боли!
Ти си и ще си последното
момче, на което ще простя всичко,
На никого повече!
Аз бях силна, усмихната,
ведра, а погледни ме сега -
развалина, която няма
сили истински да се засмее!
Наранена, погубена съм,
не знам по кой път да поема,
всичко е само в прах и спомени!
Просто ти не видя блясъка,
в очите ми, породен от ТЕБ!!!
© Ралица Аргирова All rights reserved.
