Jan 25, 2009, 9:59 PM

В капан

812 0 1
Съмнение поражда се в тишината,
разяжда всяка мисъл, всеки спомен там,
на мрак обречена гори душата,
аз пак останах неразбран.
Страхът превзема всяка мисъл,
отваря рани незараснали наяве,
да забравя как ли бих могъл,
щом онзи глас в тъмата ме зове.
Попаднал в капана като птичка,
склонил глава, с прекършени криле,
се моля да открия аз вратичка,
да полетя, от вяра окрилен.
Но вярата си губя безвъзвратно,
надеждите бледнеят всеки ден,
дали ще мога да си върна аз обратно
живота, нявга подарен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • В капана на страха е много страшно да попаднеш, но винаги има вратичка, от всеки капан има изход, търси го.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...