В купища спомени горя
Потрепва росата в тихата утрин,
от повея на вятъра докосната,
облечена в сиво е златната есен,
полегнала на зимата в ниското.
Пропукват заскрежени дърветата,
отпуснали клони молитвено,
към небето се стрелна врабчето,
на крилцето понесло сълзите ми.
Отвъд залеза наднича нощта,
с воала тъмен звездите ще скрие,
а тази дълбока, студена тишина,
под прозореца зловещо ще вие.
Ще чувам в мрака пак твоето име,
като вибрираща силна вълна,
която ще брули душата ранима,
сякаш ронлива варовита скала.
И все по-силно сърцето те иска,
в черупка корава се свило от гняв,
защо ми остави само твоето име
и в купища спомени все да горя.
Не ти ли стигна обичта ми голяма,
която застилах нощем в леглото,
а сутрин пламтяща, от зората огряна,
поднасях ти топло, с целувка кафето?
Животът коварен, отвисоко ме гледа,
не го интересува дали ме боли,
вече разбирам, че там сред звездите
твоето име за мене блести!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радваш ме, Катя, благодаря ти!
-
Любовта е вечна и гори в нашите спомени.
Хубаво е.
-
Благодаря ти, Петър!
-
Насладих се отново и давам 5 звезди, Миночка
-
Благодаря ти, Роси, стопли ме коментара ти, жива и здрава!
-
Много силно, Миночка! Думите ти са като нож и цветя едновременно!
-
Благодаря ти мила Краси, зарадва ме, коментара ти, много! Приятна вечер!
-
"И все по-силно сърцето те иска,
в черупка корава се свило от гняв,
защо ми остави само твоето име
и в купища спомени все да горя." ! Това казва всичко. -
Благодаря ти, Силвия, за хубавия коментар и за любими, нека вечерта те направи щастлива!
-
При теб влизам в друг свят. Прекрасно е, Мини!
-
Младен, става ми добре, когато прочета коментара ти, самото присъствие на страницата ми създава настроение, благодаря и за любими, приятна вечер!
-
Силна и вярна любов облечена в поезия.
Толкова е възвишено!
Поздравявам те, Миночка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
