Jul 1, 2015, 8:58 PM

В кутия на душата ти 

  Poetry » Love
632 0 7
Заровена съм в твоите очи.
В кутия, обкована със желязо.
Не казвай нищо! Просто замълчи!
Любов не се лекува със омраза.

 

Ще легна тихо в празния ковчег.
По стъпките ще знам, че ми гостуваш.
Не мога да си тръгна. Накъде?
Навсякъде си моята присъда.

 

Понякога отляво ще боли,
а ти ще си далече в небосвода.
Не помниш ли – криле ми подари,
но аз си забраних да ги използвам.

 

Тръгвай! Не е време за сълзи.
В кутия на душата ти оставам.
Лети напред. Без спомени. Лети!
А аз ще се науча.... да те нямам.



© Деси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това е прекрасна поезия! Удоволствие е да те чета!
  • Благодаря на всички за прекрасните коментари!!!
  • "Тръгвай! Не е време за сълзи.
    В кутия на душата ти оставам.
    Лети напред. Без спомени. Лети!
    А аз ще се науча.... да те нямам."

    Съгласен съм с Анабел! Понякога най-хубавите творби са най-слабо оценени и непрочетени! Поздравления! И не спирай да пишеш! 6 от мен!
  • Болезнено, но написано искрено.Възхищавам се на прямотата ти!
    Всичко е преходно и болката ще отмини с времето.
    Поздрав, Деси, за творбата ти и за авторката и!
  • Браво, Деси!
  • Браво! За някои любовта е присъда и вечен огън! Цял живот ще изгаря душата и трудно ще се забрави! Поздрав!
  • Здравей,Деси! Отдавна си те харесвам аз!Хубав стих! Публикувай по–често, ако можеш!
Random works
: ??:??