Jul 1, 2015, 8:58 PM

В кутия на душата ти

  Poetry » Love
910 0 7
Заровена съм в твоите очи.В кутия, обкована със желязо.Не казвай нищо! Просто замълчи!Любов не се лекува със омраза.

 

Ще легна тихо в празния ковчег.По стъпките ще знам, че ми гостуваш.Не мога да си тръгна. Накъде?Навсякъде си моята присъда.

 

Понякога отляво ще боли,а ти ще си далече в небосвода.Не помниш ли – криле ми подари,но аз си забраних да ги използвам.

 

Тръгвай! Не е време за сълзи.В кутия на душата ти оставам.Лети напред. Без спомени. Лети!А аз ще се науча.... да те нямам.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е прекрасна поезия! Удоволствие е да те чета!
  • Благодаря на всички за прекрасните коментари!!!
  • "Тръгвай! Не е време за сълзи.
    В кутия на душата ти оставам.
    Лети напред. Без спомени. Лети!
    А аз ще се науча.... да те нямам."

    Съгласен съм с Анабел! Понякога най-хубавите творби са най-слабо оценени и непрочетени! Поздравления! И не спирай да пишеш! 6 от мен!
  • Болезнено, но написано искрено.Възхищавам се на прямотата ти!
    Всичко е преходно и болката ще отмини с времето.
    Поздрав, Деси, за творбата ти и за авторката и!
  • Браво, Деси!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...