Dec 2, 2007, 9:37 PM

В кварталната кръчма

  Poetry
973 0 25

Сиромахът беззъбата болка прегръща.

Тя отново е фиркана. Както и той.

Само тя на наздравици тъжни отвръща.

Само болката носи

на пиянски побой.

Тя не плаче досадно. Не е драматична.

Не ругае безсилна. Не проси любов.

Тя е истински негова.

Тя е логична.

За да пие със него -

не ще предислов.

Зад нелепия грим не познава гримаси.

Тя отдавна загуби достойнство и страх.

Има чаша за нея по всичките маси.

За да пие по глътка със всеки от тях.

Тя се дава на всеки пиян неудачник.

Капка лигав екстаз до бутилката спирт.

Тя е блудница. Вече отдавна не плаче.

Подарява плътта си без нужда от флирт.

Сиромахът полага глава на гръдта й.

Тя го милва безмълвно по потния врат.

Той я иска за малко.

Не ще любовта й.

Във кварталната кръчма.

В големия град.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...