Колко любов, ах, колко любов
в сърцето ми е застояла...
Ти знаеш ли, другарю,
че сигурно до гроб
да я изчерпам, аз не бих успяла
Всеки предател, комуто простих
Всичко, що очите ми видяха
Всеки спомен - отминал, но красив
и всяка песен, която славеите изпяха
в лоното на любовта си приютих
И още има, да му се не види
и пак любов във мен остана
сърцето ми не спира да дири
на кого и на какво да я раздава
и го прави без да му се свиди
Но знаеш ли, другарю, знаеш ли
от що очите ми сълзи проливат
колко аз получих, знаеш ли ?
Не знаеш, та дори не подозираш...
Нищичко, другарю, не получи сърцето ми
© Евелина Благова All rights reserved.