Feb 25, 2015, 11:33 PM

В лоното на любовта ми

  Poetry
666 0 1

Колко любов, ах, колко любов
в сърцето ми е застояла...
Ти знаеш ли, другарю, 

че сигурно до гроб
да я изчерпам, аз не бих успяла

Всеки предател, комуто простих
Всичко, що очите ми видяха
Всеки спомен - отминал, но красив
и всяка песен, която славеите изпяха
в лоното на любовта си приютих

И още има, да му се не види
и пак любов във мен остана 
сърцето ми не спира да дири
на кого и на какво да я раздава
и го прави без да му се свиди

Но знаеш ли, другарю, знаеш ли
от що очите ми сълзи проливат
колко аз получих, знаеш ли ?
Не знаеш, та дори не подозираш...
Нищичко, другарю, не получи сърцето ми
 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Благова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...