Jan 3, 2007, 8:35 PM

В любов гориме толкоз време 

  Poetry
607 0 6

 

 

В любов гориме толкоз време

и всеки внася щедро своя дял,

а тя превъзмогва тежко бреме

да не накърнява облика ни цял.

 

Виж, над двамата блести дъгата

и внася в сърцата своя вот -

в ръка поел съм ти ръката

и крачим в щастливия живот.

 

Стоиме в парка, а лъчите

на радост, в очите ни блестят

и бродим кротичко в зарите -

там устните не спорят, а шептят.

 

Припомняш спомени различни

и разговор с теб повеждам,

а миговете стават идилични,

че чело аз към челото ти свеждам.

 

А пламъкът на любовта - игрив,

не дава да ни е студено,

че гони облака неверен - сив

чрез чувство вече преродено.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Здравей, Дидислава!
    Коментарът ти много добре разкрива една от страните на разработвания от мен съвременен литературен герой - Мойсей, който като носител на философията на прагматичния човек, обобщава и опита на света, в това число и опита, заложен в Библията, която започва с петте книги на древния Мойсей и връзката, която посочваш е много точна. Както виждаш, аз нямам какво да добавя към коментара ти, който предизвика вълнение у мен и затова ти благодаря сърдечно.
    Поздрав!
  • Привет, Анета!
    Споделям напълно логиката на твоя коментар.
    Поздрав!
  • Мойсей, (прекрасен е псевдонима ти) забелязвам тенденция в стиховете ти, стремеж да изтръгнеш носталгичните, песимистични отчаяни нотки в стиховете на другите, тъжащи и плачещи по стара изгубена любов и т.н. Явяваш се малко като закрилник и искаш да посочиш нов по-оптимистичен път на разочарованите...Това уважавам в теб също както истинският Мойсей е извел робуващите от Египет към свободен живот заприлича ми на него, не знам дали съм права
  • Облика на една изпитана от време и неволи връзка в която
    двамата са постигнали създаване и осъзнаване на взаимност.
    "... пламъка на любовта - игрив..." - прероден във вечен огън

    Поздрав за прекрасния стих и усмивка.
  • Кити,
    Логиката ти е безупречна. Ако успееш да я преведеш на екзистенциално равнище, картината ще ти се изясни напълно и в тази насока ще се успокоиш.
    Поздрав!
  • Когато сме двама, страшно няма

    Прекрасен стих, Валери!!!
Random works
: ??:??