В любов гориме толкоз време
В любов гориме толкоз време
и всеки внася щедро своя дял,
а тя превъзмогва тежко бреме
да не накърнява облика ни цял.
Виж, над двамата блести дъгата
и внася в сърцата своя вот -
в ръка поел съм ти ръката
и крачим в щастливия живот.
Стоиме в парка, а лъчите
на радост, в очите ни блестят
и бродим кротичко в зарите -
там устните не спорят, а шептят.
Припомняш спомени различни
и разговор с теб повеждам,
а миговете стават идилични,
че чело аз към челото ти свеждам.
А пламъкът на любовта - игрив,
не дава да ни е студено,
че гони облака неверен - сив
чрез чувство вече преродено.
© Валери Рибаров All rights reserved.
също както истинският Мойсей е извел робуващите от Египет към свободен живот 
