В любовната ваза
омраза
получи превес
и бури разбиха
диптиха
на общото днес.
Самотност потърсих,
превързал
сърцето си с креп,
но бягащ от нея,
на фея
попаднах - на теб!
На точното време
ти взе ме
в прегръдки-подслон
и щедра на думи,
наду ми
прекрасен балон.
Видяхме от коша
разкошен
света, като в сън,
но тесен за двама
и пряма
ти бутна ме вън.
© Тошко All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
