Apr 4, 2021, 7:55 PM

В малкия ни свят

  Poetry » Love
806 8 21

Небето ми сутрин започва с очите ти.   

Мислите ми- плясък от крилете на птица.               

В спомени будим се. От нежност мълчим.    

Остана под завивките твоята грешница.    

Сега съм светица. В утрото по пижама,      

уютно запазила в гънките сънища.           

И спомен за топлото, силното рамо,    

което с любов цяла нощ ме прегръща.           

Сега съм въздишка. От чаша с кафе,      

отпивам аромата на влюбено утро.             

И знам - светът сутрин започва с теб…    

той е малък, но в него винаги е уютно.      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че се поспря и тук Направи си един малък маратон
  • Много затоплящ стих, като утринно кафе .
  • Миночка, благодаря ти, за милите думи!
  • Няма нищо по хубаво от любовта, когато тя е сред нас,си струва живота, иначе е сухо и безвкусно! Много ми хареса, даже усетих аромата на кафето!
  • Благодаря т, Иви!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...