Небето ми сутрин започва с очите ти.
Мислите ми- плясък от крилете на птица.
В спомени будим се. От нежност мълчим.
Остана под завивките твоята грешница.
Сега съм светица. В утрото по пижама,
уютно запазила в гънките сънища.
И спомен за топлото, силното рамо,
което с любов цяла нощ ме прегръща.
Сега съм въздишка. От чаша с кафе,
отпивам аромата на влюбено утро.
И знам - светът сутрин започва с теб…
той е малък, но в него винаги е уютно.