В мечти душата ще гори
Искам да порасна. Да ми стане тясно
в телесната ми хижа. Но уви,
широко ми е по врата. И ми е ясно,
че със мечтите ще троша скали!
Преди да се науча да вървя, притичах
до най-далечната мъглявина.
Разбрах от първоизточника, че предрича -
огнен знак да ми е любовта!
За да се давят чужди болки в мене
и да обливат с блясък топлите очи.
По детски чисто и наивно да превземам
най-девствено запазените висоти.
На тъжните лица усмивки да рисувам,
със облачните атове да полетя.
Приклещен в ъгъла, студът да се страхува,
че в дланите ми зрее пролетта.
Да се обличам сутрин в слънчева премяна.
На всеки, имащ нужда от сърце
да давам даром от сърцето ми голямо,
та безсърдечието скоро да умре!
И вече май не искам да пораствам!
Спокойствието на улегналите дни
не ми е по вкуса. И ми е ясно,
че във мечти душата ще гори!
© Таня Донова All rights reserved.
В последният куплет си 200% ти
