May 28, 2018, 1:54 AM

В мечтите обхождам

1K 6 12

В мечтите обхождам до края Земята

и пак съм кормчия на моя си сал,

остана зад мене във здрача тъмата

и пътя, по който до тук съм вървял!

 

Душата ми светла, от теб неразбрана,

ще търсиш след време във идния ден.

Каквато те срещнах такава остана ...

а исках да мислиш и ти като мен!

 

В житейската яхта си ти капитана,

под твоя команда се две дъщери.

С попътния вятър далеч в океана

посоката вярна за тях избери!

 

24 ч.,.30 януари 2005

("Повеите на любовта - първа книга")

 

Иван Митов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Препрочитайки стихотворението, забелязах погрешно изписана частицата "са" като "се" във втория ред на последната строфа. Втория ред да се чете: "пад твоя команда са две дъщери". Имам проблеми с очите. Моля читателите за извинение.
  • Благодаря на Даниела и Мария за коментарите!Поздрави от мен! Желая им Щастие и творчески успехи!
  • Лее се леко и песенно! Ритмиката е блестяща! Дано и житейския ти път стане гладък и безпроблемен!
  • Поздравления, изстрадано!
  • Благодаря ти за коментара, приятелю!
    Ведър слънчев ден ти желая!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...