В мига на сладката забрава

В мига на сладката забрава

Окичена от пролетни цветя,
обагрена със слънце и магия,
поемам в шепи първата роса
и с някаква духовна обич пия.

Аз вярвам в съкровената мечта -
не с меч - една любов ми стига,
без облаци от мрак и пустота,
повярвал, всичко те застига.

Над вдигнати камшици и над сноби,
прииждащи тълпи от лешояди,
душата ми на златен кон се носи
над гаснещите в залезите клади.

И ето - всеки диша, съществува
понесен във вселенската стихия,
сред вяра и надежда тържествува
вглъбен в просторната магия.

Лъчиста