В мола
В моловете най-обичам
да прекарвам време аз.
Харча много, не отричам,
скорост – триста лева в час.
Днес реших да си набавя
нови дрешки и парфюм,
не забравих да добавя
пръстенчета и локум.
Пробвах, сменях и премислях
и накрая си избрах
седем рокли - не се стисках,
пазарувам със замах!
С тях на касата застанах,
бръкнах в чантата тогаз,
но попарена останах –
бях ограбена и аз!
Спомних си онази лелка,
дето блъсна се във мен.
- Дръжте тази хубавелка! –
викнах гневно с глас смутен.
Хукнах бързо аз след нея,
а охраната – след мен,
можех аз да полудея,
ах, какъв объркан ден!
Да я стигнем не успяхме,
тя изчезна без следа,
доста време пропиляхме.
Божичко, каква беда!
- Бързо роклите върнете! -
каза едрият пазач.
- Много моля, извинете! -
смотолевих аз през плач.
Чух звъна на телефона,
бе мъжът ми – лош късмет!
Не очаквах таз персона
да ми звънне преди пет.
Ах, какво ли да му кажа?
Заобмислях версии пак,
бива ме да лъжа, мажа,
но и той не е глупак.
Сигурно ще ми се цупи,
ще ме мъмри и гълчи,
нищо няма да ми купи
или пък ще ми мълчи.
Аз му вдигнах най-накрая
със треперещи ръце,
трябваше да го омая,
вложих своето сърце.
И събрала сили вече,
„Мили...“ – казах тихо аз.
А гласът отсреща рече:
- Портмонето ти е в нас!
© Ф Ф All rights reserved.
