В молитви те живях...
Божествено си хубава, да знаеш!
По-хубава от Музата на Фотев!
Дори не съм посмявал да мечтая,
да имам тази хубост във живота.
И толкоз силна страст да ме опива,
че ден и нощ не зная как се сменят.
Подир Слънцето – Луната ли отива?
И совите наистина ли пеят?
Ти толкова си хубава, че всъщност,
таланта ми навява на невежество,
защото думите се губят, като дъжд,
ожарен след пороят – от надеждата...
Ах, колко красота от тебе свети!
Прегърна Господ сякаш моя блян.
В молитви те живях, и браних клетви.
Като във стих, написан от Дамян...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
