В морето на живота
Родени сме във бедност, в нищета растяхме,
ала кипяхме от енергия и младост.
Животът беше труден, ний с весла гребяхме
и порехме вълните в безгрижие и радост.
Годините текат - не знаехме умора
и като мравките събирахме за зима.
Гнезда си свихме нависоко и в простора
летях със горд орел, с орлица ти любима...
Но времето жестоко пътя ни скъсява,
морето към дълбокото ни бе понесло.
Връхлитат бури - кой как може се спасява...
И корабите ни, и всичко бе отнесло...
Тогаз се вкопчихме - поне да бъдем двама,
доплували едвам, отчаяни матроси...
Животът е една илюзия голяма
и, всъщност, всеки сам си тежко кръста носи.
© Славка Любенова All rights reserved.
