Като вятърна мелница
Махам с ръце
На безброй ветрове
Подарявам сърце
Нека ветреят
Нека ме веят
Като жито в поле
Сред мъгли дъждове
Сред роса и сълзи
Нека ме носят
В свят на мечти
Има безброй мъдреци
Пълен светът е с лъжци
Оковават в синджир
А те канят на пир
Пълен светът е със сплетници
Души от тъмници столетници
В моя свят момчешки
Ветровете гоня си лудешки
Заливайки се в смях
Пазя се от тежък грях
© Любомир Деничин All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
