Като вятърна мелница
Махам с ръце
На безброй ветрове
Подарявам сърце
Нека ветреят
Нека ме веят
Като жито в поле
Сред мъгли дъждове
Сред роса и сълзи
Нека ме носят
В свят на мечти
Има безброй мъдреци
Пълен светът е с лъжци
Оковават в синджир
А те канят на пир
Пълен светът е със сплетници
Души от тъмници столетници
В моя свят момчешки
Ветровете гоня си лудешки
Заливайки се в смях
Пазя се от тежък грях
© Любомир Деничин All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
