Като вятърна мелница
Махам с ръце
На безброй ветрове
Подарявам сърце
Нека ветреят
Нека ме веят
Като жито в поле
Сред мъгли дъждове
Сред роса и сълзи
Нека ме носят
В свят на мечти
Има безброй мъдреци
Пълен светът е с лъжци
Оковават в синджир
А те канят на пир
Пълен светът е със сплетници
Души от тъмници столетници
В моя свят момчешки
Ветровете гоня си лудешки
Заливайки се в смях
Пазя се от тежък грях
© Любомир Деничин All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
