Тази нощ в съня ми пак беше.
Все така мил, сладострастен и нежен.
И в ръцете си силни държеше ме.
От желание силно болеше ме.
С топли длани косите ми галеше.
И в очите ми пламъци палеше.
Твойте устни с моите сливаше.
А дъхът ми все повече спираше.
И повтарях на глас твойто име.
И крещях – изпий ме! Изпий ме!
С тази страст все по-силно притискай ме!
Мили мой, искай ме! Искай ме!
© Ренета Данкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
