В нормален свят ли днес живеем?
Не знам, да се радваме ли или смеем?!
Всичко объркано изглежда
и човек изгубва всякаква надежда.
Представите ни за добро и зло
са със значение едно.
Разлика не можеш да направиш
и от апатията да се избавиш.
Вече става безразлично
и гледаш да подхождаш иронично.
Но всъщност е много жалко,
че не можеш да промениш нещата
дори и малко.
29.07.2006
© Марина Пл All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
