В нощи безлунни
В НОЩИ БЕЗЛУННИ
I
Издига се гълъб в небето,
от тръни венец въз сърцето.
Любовен е кръстът в душата
и жлъч се струи над земята.
II
Косите ти – сребърни струни,
очите ти – звездни елмази,
в тъмите на нощи безлунни,
разбирам, че всъщност ме мразиш!
III
Копнежът, изпитан чрез вопли,
сърцето ми ледено топли,
тъгата тъй силно отчайва,
мечтата тъй силно омайва!
IV
Молитва за тебе отправям,
но Бог да я чуе не иска.
За всяка несгода забравям
и крача победно към риска.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
