В нощта
Замислена,
тихо прииждаше нощта.
Загадъчно,
далечно примигваха звездите.
Зачудени,
потъваха дърветата във мрака.
Замаяни,
пристъпваха бавно влюбени.
Замечтано,
до тъмния прозорец
рисувам в паметта си тишината.
Замислено
се вслушвам в песента на щурците.
Зарадвано
откривам прелестта на тихи нощи,
загадъчни залези,
откраднати мигове на щастие.
Замаяна,
от красотата на спомена
в контраст със тежестта на битието,
загрижено
се вглеждам в несигурното "утре".
Забързано
се гонят мислите ми за живота:
забравени
са обещанията за щастие,
заспали
са надеждите, мечтите.
Загубено
е времето за някаква промяна.
Забравени
са щедрите обещания.
Затаени,
проблясват в паметта ми
спомени от дните на вярата.
Заминали
отдавна са всички влакове.
Забравени,
някъде по гарите мечтите ни остават
да чакат - но какво?
Затихнали,
гаснат прозорец след прозорец.
Заспиваща,
ще дочакам ли по-доброто "утре"?
тихо прииждаше нощта.
Загадъчно,
далечно примигваха звездите.
Зачудени,
потъваха дърветата във мрака.
Замаяни,
пристъпваха бавно влюбени.
Замечтано,
до тъмния прозорец
рисувам в паметта си тишината.
Замислено
се вслушвам в песента на щурците.
Зарадвано
откривам прелестта на тихи нощи,
загадъчни залези,
откраднати мигове на щастие.
Замаяна,
от красотата на спомена
в контраст със тежестта на битието,
загрижено
се вглеждам в несигурното "утре".
Забързано
се гонят мислите ми за живота:
забравени
са обещанията за щастие,
заспали
са надеждите, мечтите.
Загубено
е времето за някаква промяна.
Забравени
са щедрите обещания.
Затаени,
проблясват в паметта ми
спомени от дните на вярата.
Заминали
отдавна са всички влакове.
Забравени,
някъде по гарите мечтите ни остават
да чакат - но какво?
Затихнали,
гаснат прозорец след прозорец.
Заспиваща,
ще дочакам ли по-доброто "утре"?
© Василена Т All rights reserved.
