Apr 19, 2020, 1:32 PM

В нощта срещу Възкресение

  Poetry
724 1 4

                   Последният ден срещу Рождество отмина.

                 Настъпи зимна, ясна нощ. Надникнаха звездите.                                                                             

                             Н. В. Гогол "В нощта срещу Рождество"

 

Небето е ясно и има звезди.

Лъч тих ли изплува над облачна пяна

и с блясък вълшебен мъглата стопи?

Небето е ясно. Съмнения няма.

 

Далечна пушилка над тъмния хълм

все още напомня за стари тревоги.

Виж, призрачна сянка под вятъра зъл

в далечна пушилка препуска двурога!

 

И мяркат се люспеста шия, крило,

очи причудливи припламват в червено.

Под залезен креп ли звучи опело?

Провиждат се люспеста шия, крило...

 

Внезапно се скриха. Върхът опустя.

Изчезна и мътната траурна пяна.

На древните идоли сложи черта

възкресният възглас. Съмнения няма!  

 

 

18.04.2020

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Юри.
  • Хубаво стихотворение и интересно разсяснение!
  • Не, Марианка, древният идол е изчезнал с възкресния възглас, а той е "Христос воскресе!". Драконът не е снесъл великденско яйце ☺, въпреки че традицията за боядисване на яйца е много стара. В християнството, както знаем, е свързана с Възкресението на Христос и отварянето на гробницата, в която е бил, а също и с преданието за Мария Магдалина, император Тиберий и яйцето, което станало червено. Очите на дракона припламват в червено, обаче не за възкресение. Цветовете сами по себе си не са добри или лоши. Зависи с какво ги свързваме. Благодаря.
  • Благодаря за "Любими".

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...