Oct 29, 2015, 6:35 PM

В обичта си не греша 

  Poetry » Love
401 0 7

Погледна ли 

в небето синевата,

аз виждам само твоите очи.

Погледна ли

и вечер към луната,

аз виждам само твоите коси.

 

Погледна ли

на съмване зората,

те виждам със усмивка на уста.

Почувствам ли

и полъх от лозата,

усещам кръвното и на страстта.

 

Погледна ли

към залеза вечерен,

аз виждам твоето със кръв сърце.

И в пътя си

към тебе днеска верен,

аз търся твойте женствени ръце.

 

А както вън

и слънцето ме топли,

усещам топло в твоята душа.

Предавам се 

на страстните ти вопли

и знам, че в любовта си не греша.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви,Вода,Младене, Евелина, Руми,Мина и Цветелина!
    Благодаря за хубавите коментари и за оценките!
    Бекрайно съм радостен от вниманието Ви.
    Поздрави от мен и хубав петъчен ден!!
  • Няма такова друго усещане, като това да те следва любимият навсякъде!!! Страхотно хубав стих!!!
  • Щом в очите ти има любов, ти гледаш с нея!
    Харесах!
  • Много мило стихотворение, Никола! Зарадва ме твоята искреност, за което те поздравявам!
  • "Погледна ли
    в небето синевата,
    аз виждам само твоите очи.
    Погледна ли
    и вечер към луната,
    аз виждам само твоите коси."
  • Да виждаш любимата навсякъде и във всичко, това е единствен критерий за любов. Поздрав, Никола! Точно си формулирал чрез стих този критерий.
  • Когато обичаш, търсиш и откриваш във всичко любимия образ...
Random works
: ??:??