В обичта си не греша
Погледна ли
в небето синевата,
аз виждам само твоите очи.
Погледна ли
и вечер към луната,
аз виждам само твоите коси.
Погледна ли
на съмване зората,
те виждам със усмивка на уста.
Почувствам ли
и полъх от лозата,
усещам кръвното и на страстта.
Погледна ли
към залеза вечерен,
аз виждам твоето със кръв сърце.
И в пътя си
към тебе днеска верен,
аз търся твойте женствени ръце.
А както вън
и слънцето ме топли,
усещам топло в твоята душа.
Предавам се
на страстните ти вопли
и знам, че в любовта си не греша.
© Никола Апостолов All rights reserved.
