В очакване.
Замък от мечти ми подари
и с обич неземна ме дари.
Очите ти - бяха стимул да живея,
а любовта ти ми даде сили да оцелея.
Ти беше всичко за мен,
но ето, че дойде и този ден.
За последно те целувам,
но няма да спра да те жадувам.
Само с теб щастлива бях.
Да те задържа, не успях.
Да те забравя, няма да мога
и всяка нощ да се върнеш моля Бога.
Тя дойде най-неочаквано
и за миг живота ми преобърна.
Сякаш неизцелима магия ти направи
или мойто сърце със зли думи отрови.
Обичаш я.
Не съм сигурна в това.
Не, не ми казвай. Мълчи,
че от твоите думи най-много боли.
Ще те чакам винаги.
Дори да чакам цял живот.
Ще те чакам и след смъртта.
Обичам те, знай това.
© Йоанна Конова All rights reserved.
нищо не ме кефи...И се гордея с предубедеността си...