Aug 6, 2007, 9:40 PM

В очакване...

  Poetry
752 1 1
... Очите, навлажнени от света,
опипват самотата... Не е тъга,
а някаква меланхолична доба,
във нея къпе се една душа...

... Косите меки чакат твоя жест,
едно движение, което ще обърне
света, усещането за зора,
красивото в очите ще разцъфне...

... И ти пристигаш, Музо, идваш,
не закъсняваш, сипеш пълнота...
изпълваш мисълта
със болката от красотата на деня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Кирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...