В очакване на чудеса

Златната есен с жълта палитра

безусловно красива е, няма и спор.

Но чувства, които дете ще изпита,

щом снежко затрупа познатия двор -

съвсем несравними.

Първият път си е цяла магия.

Поглед навън, а там всичко искри.

Малки очички жадно попиват.

Сърцето прелива от нови мечти.

И така всяка година.

После чуват за елфи и за елени,

работилница малка, пък и шейна.

С месеци лягат си въодушевени.

Мислещи за едни и същи неща.

Невиждани чудеса.

Почва декември, а търпение нямат.

И ти покрай тях си прихванал мечти.

И макар, че отдавна голям човек стана,

и разбра - чудеса не се случват, уви.

Чудото е в очакването.