Dec 22, 2021, 8:17 AM

В очакване на Новата

  Poetry
616 0 4

 

Търкулна се годината

като последен грош 

от скъсан джоб на дреха стара.

Не сме лелеели за разкош,

а скромно пожелахме да е здрава.

За някои навярно щедра е била

на обич, на късмет или заслуги.

Капката катран в меда,

горчиво – сладка пък за други.

Каквато и да е била, дошъл и е реда,

и дните и са вече преброени.

Багажа си събира за из път

в куфарите си отдавна овехтели.

А в тях – тъга, човешки грешки,

обиди, гордост и сълзи.       

Празни обещания, болежки.

Короната на дъното лежи…

Събирай си парцалите и тръгвай!

Причината не е във старостта!

Духовност нова ни е нужна

и много, много доброта!

Ще те изпратим както подобава.

Все пак, живяхме дълго с теб.

Ще тропне новата на прага

във куфара със здраве и с късмет.

С нова надежда за бъдното.

За всеки дом любов, топлина.

Човечност и щастие сбъднато.

След всеки – ярка светлина!

Нека да сме живи, да сме здрави!

Щедри, благодарни и сърцати!

От мен това пожелавам!

От Бог – със вяра по-богати!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...