Dec 6, 2007, 1:50 PM

В очите ми

  Poetry
840 0 19

Заспиват зад очите ми копнежи,

потъват във зеничните морета

отминали лета и снегове,

а слънчевият сън на ветровете

проблясва по зелените ми ириси.

Роят се във очите ми мечти

и топли пълнолуния с усмивки...

И дирите на падащи звезди

оставят отпечатъци в сълзите ми.

Изплакани дъги трептят в очите,

потекли със палитра цветове.

И птиците, прокудени, долитат

в искрящите си, пъстри светове.

В очите ми залязват бавно дните

и нощите се леят като дъжд,

а розовите пътища поникват

от влагата на утринния дъх.

В очите ми е облачно от нежност

и пада виолетова мъгла,

когато разтопено те поглеждам

в премрежената мека тишина.

Покълва във очите ми любов...

В зелените полета диво дните

те чакат. Ако си готов,

ела и надникни в очите ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...