Dec 6, 2007, 1:50 PM

В очите ми

  Poetry
844 0 19

Заспиват зад очите ми копнежи,

потъват във зеничните морета

отминали лета и снегове,

а слънчевият сън на ветровете

проблясва по зелените ми ириси.

Роят се във очите ми мечти

и топли пълнолуния с усмивки...

И дирите на падащи звезди

оставят отпечатъци в сълзите ми.

Изплакани дъги трептят в очите,

потекли със палитра цветове.

И птиците, прокудени, долитат

в искрящите си, пъстри светове.

В очите ми залязват бавно дните

и нощите се леят като дъжд,

а розовите пътища поникват

от влагата на утринния дъх.

В очите ми е облачно от нежност

и пада виолетова мъгла,

когато разтопено те поглеждам

в премрежената мека тишина.

Покълва във очите ми любов...

В зелените полета диво дните

те чакат. Ако си готов,

ела и надникни в очите ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...