В очите ми роди се есента...
В очите ми роди се есента...
Дъждовно е! Студено е и мрачно,
и мислите са скъсани листа,
зареяни сред утрото невзрачно...
В сърцето ми неистово вали
и ураганно се излива във очите.
В душата гръмотевично трещи
и скръб потапя в дъжд пороен дните...
И страшно е! Тъгата ме гори.
Едно сбогуване за цял живот не стига.
Скръбтта не може с друг да се дели,
а мъката ми бурите надига.
И сълзИте не връщат никой. Знам!
Аз нямам сили да прогоня тъмнината,
и теб те няма... а денят се ражда ням,
и черна есен е обгърнала душата...
© Магдалена Василева All rights reserved.
