В очите ти...
В очите ти често се вглеждам замислен,
те никога нищо не казват... мълчат,
под тях много често виждам усмивка,
и сълзи родени във тихия мрак.
Мъртви са, чисти, невинност сама,
потичат безпътни и губят се бавно,
погалват ти пръстите, сливат слънца,
превръщат се в хиляди малки кристали.
За тях много често разказваш със радост,
че имаш ги, затова ги обичаш така,
те са предвесници само на сладост,
и щастие само доставят така...
В очите си криеш най-милите думи,
заключени вътре, неспирно горят,
и всяка сълзичка отнася гласът им
надолу, навсякъде в тъмният свят.
Чрез тях го усещаш и имаш го свой,
само със щастие, без капка вина,
те са ти всичко, твойте герои!
Сляпа, но виждаш чрез тех красота...
те никога нищо не казват... мълчат,
под тях много често виждам усмивка,
и сълзи родени във тихия мрак.
Мъртви са, чисти, невинност сама,
потичат безпътни и губят се бавно,
погалват ти пръстите, сливат слънца,
превръщат се в хиляди малки кристали.
За тях много често разказваш със радост,
че имаш ги, затова ги обичаш така,
те са предвесници само на сладост,
и щастие само доставят така...
В очите си криеш най-милите думи,
заключени вътре, неспирно горят,
и всяка сълзичка отнася гласът им
надолу, навсякъде в тъмният свят.
Чрез тях го усещаш и имаш го свой,
само със щастие, без капка вина,
те са ти всичко, твойте герои!
Сляпа, но виждаш чрез тех красота...
© Георги Зафиров All rights reserved.
