В очите ти често се вглеждам замислен,
те никога нищо не казват... мълчат,
под тях много често виждам усмивка,
и сълзи родени във тихия мрак.
Мъртви са, чисти, невинност сама,
потичат безпътни и губят се бавно,
погалват ти пръстите, сливат слънца,
превръщат се в хиляди малки кристали.
За тях много често разказваш със радост,
че имаш ги, затова ги обичаш така,
те са предвесници само на сладост,
и щастие само доставят така... ...