В очите ти се крият всички извори…
там се раждат реките.
Виждал съм как се ражда река
и знам, че боли,
знам, че е тежко…
по-тежко от писък на бебе.
Всичко стихва в мига на преливане,
стихва до пулс,
до трептене,
до вдишване, което не може да се издиша.
Времето се заключва
в ъгъла на двата клепача
и нямам време да се помоля на Бог
ти да не се разплачеш.
Нямам време, и е тихо до пулс,
до издишване тихо е…
и… се раждат реките.