В огледалото
Гърбът ми изглежда като игленица.
Неизвестен цирков виртуоз
ножове е забил във мен.
Главата ми прилича на паница,
в която се налива масло
върху фламбе от нерви.
Очите ми са дула вулканични -
изригват блясъци и сълзи, и усмивки.
Ръцете ми - на кранове прилични,
понасят отговорности с камари.
Оглеждам се във огледало от лица
и виждам проблемите стари,
но не и себе си там.
Душата ми е спомен от камбана,
която пее: ”Сам... сам-сам, сам-сам”.
Неизвестен цирков виртуоз
ножове е забил във мен.
Главата ми прилича на паница,
в която се налива масло
върху фламбе от нерви.
Очите ми са дула вулканични -
изригват блясъци и сълзи, и усмивки.
Ръцете ми - на кранове прилични,
понасят отговорности с камари.
Оглеждам се във огледало от лица
и виждам проблемите стари,
но не и себе си там.
Душата ми е спомен от камбана,
която пее: ”Сам... сам-сам, сам-сам”.
© Люска Петрова All rights reserved.
