Всеки път, поглеждайки в огледалото, за тебе се сещам.
Много често в съня си с образа ти се срещам.
Мълчиш, усмихваш се, целуваш ме по челото.
Задавам ти въпроси, а ти проронваш "Съжалявам".
Но нали децата не могат да си забравят потеклото,
така и аз да те забравя никога не успявам.
Проклета да е гордостта ни - и на двете,
проклети да бъдат годините изгубени.
Но защо и тази година се стопяват снеговете,
а аз и ти не можем да бъдем събудени...
на майка ми