Dec 26, 2006, 2:10 PM

В онази нощ

  Poetry
790 0 5

В онази нощ

Ще бъде нежна и красива,
като  в съня ще е щастлива!
А самотата  няма да я има,
ще ме зовеш с любов "любима"!
Ще шепна неприлично нежно,
даже вятърът ще проревнува...
Въздухът ще натежи копнежно
задъхано в гърдите ни ще диша!
Със нежен стон, когато те целуна,
със мен луната ще  въздиша,
лампата от свян ще е червена,
завивката ще падне притеснена!
Когато в ръцете си ме вземеш
във мен да влееш своята любов,
онази нощ ще е красива
и преродена в нов живот...
 --.08.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....