В онази празна от зазоряване земя...
В онази празна от зазоряване земя,
където сенки колене подвиват -
и слизат в преизподнята на мисълта,
където птиците не кацат...
върху клоните - графично-вцепенени:
там само саламандрите на пост стоят,
на миля един от друг
и не помръдват с дни във мокрия копнеж...
там те изгубих, по безшумната пътека,
постлана с мъха на самотата.
Но ти не вярвай на картината,
зад рамката е скрито всичко,
което някога си искал.
© Лилия Ресенска All rights reserved.
