В отплата

Poetry » Love

962 0 1

В празната стая си говорех с вятъра.

Той последно се докосна до теб,

изпрати те хладно до прага

и тръшна вратата.

Собата тясна обгърнах с душата.

Мъка подарих ù в отплата,

че изтръгна любовта от сърцата.

По пода пръснах сълзите

- ледени кристали на дните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galenaGV (Галена Воротинцева)

В празната стая си говорех с вятъра.
Той последно се докосна до теб...

2011-01-28T18:23:32+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0