В отплата

Poetry » Love

961 0 1

В празната стая си говорех с вятъра.

Той последно се докосна до теб,

изпрати те хладно до прага

и тръшна вратата.

Собата тясна обгърнах с душата.

Мъка подарих ù в отплата,

че изтръгна любовта от сърцата.

По пода пръснах сълзите

- ледени кристали на дните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galenaGV (Галена Воротинцева)

В празната стая си говорех с вятъра.
Той последно се докосна до теб...

2011-01-28T18:23:32+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0